Приложение на социално екологична система за подобряване на екологичната грамотност на младежта - TR01-KA205-067388

ЗА ПРОЕКТА

Човешките дейности през последните петдесет години променят екосистемите по-бързо и по-обхватно, отколкото по всяко друго време в историята. Проблемите, свързани с изменението на климата, енергетиката, микротоксините, продоволствената сигурност, управлението на водите, загубата на биологично разнообразие са многопластови и сложни. Турция / ЕС / Светът се опират на по-доброто разбиране на начина за управление и справяне с тези проблеми и успешно адаптиране към промените, което ги прави по-проспериращи, здрави и безопасни. Седмата програма за действие в областта на околната среда (2014-2020 г.) определя „защитата, опазването и подобряването на природния капитал на Съюза“ за една от 3-те ключови цели. За да се управлява тази цел, е необходимо „екологично грамотно население, което притежава умения да разбира, анализира и мисли критично за екосистемите; за решаване на съществуващите и бъдещи екологични проблеми и за отговорно поведение към околната среда. За повишаване на социокултурната осведоменост по отношение на съвременните предизвикателства в областта на околната среда „електронната грамотност“ придобива известност в рамките на педагогическите, екологичните и политическите дискурси като ефективен подход, тъй като еколозите разработват различни методи за нейното повишаване. Глобалният доклад за мониторинг на образованието (2016 г.) установява, че образователните системи трябва да стимулират развитие в тази област. В Парижкото споразумение, 76 държави поставиха образованието като приоритетно действие срещу изменението на климата (2015 г.). Днес обаче, живеем в „системен свят“, характеризиращ се с множество причинно-следствени връзки, взаимодействия, сложни обратни връзка и неизбежна несигурност и непредсказуемост. Съвременните форми на преподаване и обучение изглеждат недостатъчни за справяне с горепосочените проблеми. Разбирането на основните принципи на екологията е задължително, но недостатъчно; изисква се разбиране и на социално-екологичните системи (СЕС) като подход за свързване на хората и другите компоненти на околната среда. Целите на СЕС са от решаващо значение и по много практически причини. Интегрираните проучвания на свързаните човешки и природни системи разкриват нови и сложни модели и процеси, които просто не са очевидни, когато се изучават отделно от социолози и естественици. Основната идея на СЕС е да се обединят „човешката система“ и „естествената система“ в двупосочна връзка, така че при всяко усилие за опазване да има взаимодействие и „обратна връзка“ между екологичните и социалните подсистеми.

В този смисъл, целта на този проект е да интегрира подхода на СЕС за подобряване на електронната грамотност и нейните практически приложения. Проектът ще създаде „голяма картина“, разработваща алтернативен модел за електронна грамотност, включително проучване на взаимодействията (в т.ч. обратни връзки) между 4 компонента; социокултурен шаблон, включващ човешкото поведение и резултати, биофизически шаблон (структура и функция на екосистемата), екосистемни услуги (регулиране на климата, пречистване на водите и др.) и външни двигатели (хора, институции и др.) Подобен модел, според прегледа на литературата все още не е разработваен.

Резултатите от проекта ще насочат младите хора към придобиване на умения за електронна грамотност за преодоляване на пропастта между възприемането на екологията и проблемите в реалния свят чрез подхода на СЕС. Проектът SES_ECO цели да насърчи електронната компетентност на младежите на възраст между 17 и 26 години; лидери и членове на младежки клубове, скаутски лидери, членове на екологични клубове в средни училища / университети и млади членове на НПО в областта на околната среда, чрез обучения на открито. Проектът ще въведе иновативни методи за електронна комуникация, подкрепена от подхода на СЕС, така че квалифицираната работна сила да бъде с поглед, насочен към опазване на оклната среда, необходим за екологосъобразните работни места. Той ще помогне да се покаже как междукултурните изследвания могат да бъдат ефективни за разкриване на нови идеи за опазване на околната среда. Околната среда е област, в която всички нации трябва да действат заедно, както е решено през 1972 г. на Стокхолмската конференция. Организацията на Обединените Нации започна да мобилизира усилията за устойчиво развитие до 2030 г., посветени на „защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на природните ресурси“. Освен това „Европа 2020“ е стратегия на ЕС за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като актуалните приоритети са за приоритетно инвестиране в нисковъглеродна икономика, в екосистемни услуги и екоиновации. Липсата на качествена човешка сила от дълго време е съществен проблем в Турция, което затруднява конкурентоспособността в международен план. Образователните усилия за повишаване на качеството на работната сила са повеместни. Реализирането на тези приоритети може да бъде постигнато само чрез инвестиции в образование и екологичност.

Проектът се основава на известните литературни факти за СЕС и интегрира електронната грамотност в концептуални модели, описващи йерархичната екология, принципите на обратна връзка и устойчивост. Целевите групи ще изучават системи, съставени от индивиди, взаимодействащи помежду си и с тяхната биофизична среда, вградени в по-висшата система на екологично образование, която от своя страна взаимодейства с практиките за управление на природните ресурси, политиките за опазване на околната среда и другите елементи на местната социално-екологична система.

Този проект се осъществява транснационално, тъй като успешните резултати ще са продукт на обединението на различни страни и култури.